Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) вече 20 години работи превенцията да стане част от държавната политика. Днес тази мисия намира реално измерение чрез партньорството между институции, бизнес и академични среди, включително чрез работната група към Министерството на туризма за развитие на медицинския туризъм. Това посочи изпълнителният директор на BUBSPA Цветина Иванова на провеждащата се в к.к. Пампорово Пета национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“.
Форумът се организира от Община Чепеларе в партньорство с BUBSPA и „Пампорово“ АД. Според Иванова мисия на Съюза е България да се утвърди като целогодишна дестинация за здравен туризъм, в която превенцията е реална практика.
Темата на тазгодишната конференция според Иванова поставя фокуса върху все по-важния въпрос как природните дадености на България да се превърнат в стратегически ресурс за здравето на нацията и устойчивото развитие на регионите.
Живеем във време, в което здравните системи в Европа са под сериозен натиск, хроничните заболявания са причина за близо 90 процента от смъртните случаи и 85 процента от инвалидизацията, информира изпълнителният директор на BUBSPA. Според нея тези тенденции налагат ясна промяна – от лечение към превенция. Европейските политики вече поставят акцент върху персонализираната превенция като по-ефективен и икономически устойчив подход, допълни Иванова. Тя открои ключовата роля на климатолечението като естествена и достъпна форма на превенция, която въздейства благоприятно върху дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система, укрепва имунитета и подпомага възстановяването. За разлика от скъпите медицински интервенции, то не просто лекува – то изгражда устойчивост към болестите, каза Цветина Иванова. Според нея това е и икономически разумен избор.
„България разполага с уникално природно богатство – минерални води, лечебна кал и разнообразен лечебен климат. В миналото климатолечебните курорти бяха важна част от здравната система. Днес имаме възможност да възстановим тази роля“, заяви изпълнителният директор на BUBSPA. Тя допълни, че предизвикателствата в това отношение са недостатъчното интегриране на климатолечението в здравната система, необходимостта от научно доказване и сертифициране на природните фактори, нуждата от инвестиции в инфраструктура, кадри и разпознаваемост, както и опазване на природната среда.
Пампорово е пример за природен потенциал – с чист въздух, висока аеройонизация, много слънчеви дни и благоприятен климат, което го прави изключително подходящо място за превенция и възстановяване, каза Цветина Иванова.
Пампорово. Връзката между бизнеса и образователните институции продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред развитието на здравния туризъм в България. Това заяви изпълнителният директор на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм Цветина Иванова по време на Петата национална конференция за здравен туризъм на тема „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, която се проведе в Пампорово.
„Връзката между бизнеса и образованието някъде се губи. Това не е нов проблем, но именно тук ролята на нашата организация може да бъде много важна, защото сме мост между бизнеса и образователните институции“, каза Иванова.
Тя припомни, че Българският съюз по балнеология и СПА туризъм представлява над 100 от най-добрите медицински СПА и уелнес хотели в страната и едновременно с това поддържа активно сътрудничество с водещите образователни институции, които подготвят кадри за сектора.
Според нея е настъпил моментът да бъде създадена обща професионална платформа, която да обедини университетите и бизнеса с цел по-ефективна подготовка на специалисти за здравния туризъм.
Цветина Иванова обърна специално внимание и върху професионалното средно образование. Тя сподели впечатления от посещение в Швейцария, където се е запознала с модела на дуално обучение.
„В Швейцария бизнесът активно участва в определянето на програмите за обучение. Учениците прекарват три дни седмично в реална работна среда и два дни в училище още от осми клас. Така компаниите подготвят бъдещите си кадри, а младите хора имат ясна перспектива за професионална реализация“, разказа тя.
По думите ѝ именно тази връзка между бизнеса и образованието липсва в България още на ниво професионално обучение след седми клас.
Иванова посочи, че секторът предлага добри възможности за професионално развитие и конкурентно възнаграждение. Тя отличи като успешен пример съвместната магистърска програма, разработена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и Международното висше бизнес училище, създадена в отговор на реалните потребности на бизнесa.
„Българските медицински СПА хотели имат нужда от подготвени специалисти. Бизнесът очаква младите хора и е готов да им предложи възможности за реализация и адекватно заплащане“, заяви още Иванова.
В края на конференцията тя представи и нова декларация за развитие на климатолечебните курорти в България, изготвена съвместно от организаторите на форума.
Документът предвижда ангажимент за утвърждаване на климатолечебните курорти като приоритетен сегмент на здравния туризъм, насърчаване на устойчивото управление на природните ресурси, подобряване на нормативната рамка и инвестиционната среда, развитие на човешкия капитал чрез партньорство между бизнеса, образованието и местната власт, както и популяризиране на България като конкурентоспособна дестинация за климатолечение на международните пазари.
„Настоящата декларация изразява нашата обща воля за координирани действия и дългосрочно партньорство в подкрепа на развитието на климатолечебните курорти. Надявам се догодина, когато отново се съберем по темата за климатолечението, да отчетем реален напредък по поставените цели“, каза още Цветина Иванова.
Петата национална конференция за здравен туризъм събра представители на държавната и местната власт, академичните среди, туристическия бизнес и експерти от сектора, които обсъдиха възможностите за развитие на климатолечението и здравния туризъм в България.
От Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) настояват за възможност медикал СПА центровете да бъдат допуснати като изпълнители по програмите на НОИ за профилактика и рехабилитация. Това стана ясно на проведената в Пампорово Пета национална конференция за здравен туризъм "Предизвикателства пред климатолечебните курорти".
Медикъл спа центровете, които са сертифицирани според наредбата на министерството на туризма и министерството на здравеопазването изпълняват същите
дейности, както тези в специализираните болници за рехабилитация, коментират от БСБСПА.
Регистрираните спа центрове имат и същите медицински специалисти по физикална медицина и рехабилитация.
Българите трябва да имат право на избор дали да отидат в специализирана болница, за да се извърши възстановяване и рехабилитация, или в медикъл спа център в хотел срещу допълнително заплащане.
От Българския съюз по балнеология и спа туризъм ще продължат да отстояват това свое предложение, което е внесено в държавните институции преди години. Според тях е необходимо да се обсъди и вариантът за детски програми, като се използва опита от миналото с детските лагери, реализирани именно в климатолечебните курорти. Целта е да се ограничат вредните последици за децата, които днес страдат от затлъстяване и зависимости от електронните устройства.
На 15:00 ч. днес ще се проведе петата национална конференция по темата за здравния туризъм, озаглавена „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, в хотел „Перелик“ в курорта Пампорово, съобщиха от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.
Събитието е организирано от Община Чепеларе, Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и „Пампорово“ АД, в сътрудничество с Европейската СПА асоциация (ESPA). Откриването ще бъде направено от министъра на туризма Илин Димитров.
Основната цел на конференцията е да идентифицира ключовите предизвикателства пред климатолечебните курорти и да предложи практични решения за тяхното устойчиво развитие. Форумът ще събере на едно място представителите на държавни институции, експерти и инвеститори в сектора на здравния туризъм, медицински специалисти, академичните среди и управители на СПА и уелнес хотели.
Очаква се участниците да разгледат актуални въпроси, свързани с развитието на климатолечебните дестинации, повишаването на качеството на туристическите услуги и утвърждаването на България като конкурентоспособна дестинация за здравен туризъм.
Петата национална конференция за здравен туризъм на тема „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“ ще започне в 15:00 ч., в хотел „Перелик“, к.к. Пампорово, съобщиха от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.
Събитието се организира от Община Чепеларе, Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и „Пампорово“ АД, с подкрепата на Европейската СПА асоциация (ESPA). Официалното откриване се очаква да бъде направено от министъра на туризма Илин Димитров.
Основната цел на конференцията е да очертае ключовите предизвикателства пред климатолечебните курорти и да предложи ефективни решения за тяхното устойчиво развитие. Форумът ще събере на едно място представители на държавни институции, експерти и инвеститори в сферата на здравния туризъм, медицински специалисти, представители на академичните среди, както и мениджъри на СПА и уелнес хотели.
Очаква се участниците да обсъдят актуални теми, свързани с развитието на климатолечебните дестинации, повишаването на качеството на туристическите услуги и утвърждаването на България като конкурентоспособна дестинация за здравен туризъм.
Пампорово. Мисията на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм е превенцията да стане част от държавната политика на България. Това заяви изпълнителният директор на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм Цветина Иванова по време на Петата национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, която се провежда в Пампорово. За пета поредна година Bgtourism.bg получи покана да бъде медиен партньор на събитието, което беше открито от министъра на туризма доц. д-р Илин Димитров.
Темата на тазгодишния форум поставя акцент върху все по-значимия въпрос как природните дадености на България могат да бъдат превърнати в стратегически ресурс за здравето на нацията и устойчивото развитие на регионите.
„Живеем във време, в което здравните системи в Европа са под сериозен натиск. Хроничните заболявания са причина за близо 90% от смъртните случаи и 85% от инвалидизацията. Това налага ясна промяна – от лечение към превенция. Европейските политики вече поставят акцент върху персонализираната превенция като по-ефективен и икономически устойчив подход“, подчерта Иванова.
Тя посочи, че климатолечението има ключова роля в този процес, тъй като представлява естествена и достъпна форма на превенция, която оказва благоприятно въздействие върху дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система, укрепва имунитета и подпомага възстановяването на организма.
Боран Хаджиев: Родопите са сред местата с лечебен въздух в световна класация, създадена от японски учен
„За разлика от скъпите медицински интервенции, климатолечението не само лекува, но и изгражда устойчивост към болестите“, посочи тя.
Цветина Иванова заяви, че балнеологията и природолечението са не само здравен, но и икономически актив. По време на европейската среща на лидерите в здравния туризъм HEALTHXchange 2026 във Варна, организирана от Европейската СПА асоциация и Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, е бил поставен акцент върху ролята им като рентабилен метод за лечение и стратегически стълб на съвременните здравни системи.
„Инвестициите в превенция спестяват значителни бъдещи разходи за лечение. Проучване на Германската СПА асоциация показва, че всяко едно евро, инвестирано в превенция, спестява седем евро от разходи за лечение“, каза още тя.
Министърът на туризма д-р Илин Димитров: „Пампорово“ е готов да посрещне своите гости
Цветина Иванова добави още, че България разполага с уникално природно богатство – минерални води, лечебна кал и разнообразен лечебен климат, които създават отлични условия за развитие на здравен туризъм. Тя припомни, че в миналото климатолечебните курорти са били важна част от здравната система на страната и днес съществува реална възможност тази роля да бъде възстановена.
Изпълнителният директор на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм отличи и основните предизвикателства пред климатолечебните курорти. Сред тях са недостатъчното признаване на климатолечението в българската здравна и осигурителна система като пълноценен метод за превенция и рехабилитация, необходимостта от постоянно научно проучване, измерване и сертифициране на
природните лечебни фактори, както и нуждата от целенасочена подкрепа за по-малките общини, в които се намират тези курорти.
„Самата климатична промяна също ни задължава да опазваме чистотата на въздуха и горите, които правят тези места лечебни“, допълни тя. По думите ѝ Пампорово е ярък пример за природен потенциал благодарение на чистия въздух, високата аеройонизация, многото слънчеви дни и благоприятния климат, които го превръщат в подходящо място за превенция и възстановяване.
В своето изявление пред официалните гости и участниците в конференцията Иванова съобщи още, че през ноември тази година Българският съюз по балнеология и СПА туризъм ще отбележи 20 години от своето създаване със събитие на високо европейско ниво.
„Това са две десетилетия с една ясна и неотклонна мисия – превенцията да стане част от държавната политика на България. През всички тези години работим, за да обединим науката, традицията и бизнеса, да защитим и популяризираме уникалните природни лечебни ресурси на страната и да поставим здравето на човека в центъра на туристическата и здравната политика“, заяви Цветина Иванова.
Утвърждаването на България като целогодишна дестинация за здравен туризъм, в която превенцията е реална практика, е основна мисия на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA). Това заяви изпълнителният директор на организацията Цветина Иванова по време на Петата национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, която се провежда в курортен комплекс Пампорово.
Според Иванова BUBSPA вече 20 години последователно работи за превръщането на превенцията в част от държавната политика в областта на здравеопазването и туризма. Днес тази визия започва да намира реално измерение чрез активното сътрудничество между държавните институции, бизнеса и академичните среди. Ключова роля в този процес има и създадената към Министерството на туризма работна група за развитие на медицинския туризъм. Форумът в Пампорово се организира от Община Чепеларе в партньорство с BUBSPA и „Пампорово“ АД и събира представители на туристическия сектор, здравните среди и местната власт.
По думите на Цветина Иванова темата на тазгодишната конференция поставя акцент върху това как природните дадености на България могат да се превърнат в стратегически ресурс както за здравето на населението, така и за устойчивото развитие на регионите. Тя посочи, че европейските здравни системи са под сериозен натиск, а хроничните заболявания са причина за близо 90% от смъртните случаи и около 85% от случаите на инвалидизация. „Тези тенденции налагат ясна промяна – от лечение към превенция“, подчерта Иванова, цитирана от travelradar.bg. Според нея европейските политики все по-категорично насочват вниманието към персонализираната превенция като по-ефективен и икономически устойчив подход.
Изпълнителният директор на BUBSPA открои ролята на климатолечението като достъпна и природосъобразна форма на профилактика. То оказва благоприятно въздействие върху дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система, подпомага възстановяването на организма и укрепва имунитета. По думите ѝ климатолечението не само подпомага лечението на различни заболявания, но и изгражда дългосрочна устойчивост към тях, което го превръща в икономически ефективна алтернатива на редица скъпоструващи медицински интервенции.
„България разполага с уникално природно богатство – минерални води, лечебна кал и разнообразен лечебен климат. В миналото климатолечебните курорти бяха важна
част от здравната система. Днес имаме възможност да възстановим тази роля“, заяви Иванова.
Сред основните предизвикателства пред сектора тя посочи недостатъчното интегриране на климатолечението в здравната система, необходимостта от научни доказателства и сертифициране на природните лечебни фактори, нуждата от инвестиции в инфраструктура и квалифицирани кадри, както и опазването на природната среда.
Пампорово е привлекателен курорт не само за българските, но и за чуждестранните туристи. Това заяви министърът на туризма Илин Димитров на официалното откриване на летния сезон в Пампорово. Министърът участва в Петата национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“ в Пампорово. Форумът се организира от Община Чепеларе в партньорство с Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) и „Пампорово“ АД.
Министър Димитров пожела успешен сезон на домакините от „Пампорово“ АД и уточни, че в лицето на министерството могат да разчитат на добра, активна, агресивна реклама на дестинацията. Нашата цел е да развиваме туризъм в четири сезона, особено в комбинацията с хубавия въздух, прекрасната природа, допълни Илин Димитров. Той разгледа парк „Язовира“, запознавайки се с атракциите и местата за отдих край изкуственото езеро в подножието на вр. Снежанка. Оценката на министъра е, че курортът е чист, подготвен, хотелите и ресторантите са готови за летния сезон, а туристи вече има.
По-рано днес министърът на туризма откри конференцията в Пампорово и участва в дискусията относно развитието на климатолечебните курорти.
От Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) настояват за възможност медикъл СПА центровете да бъдат допуснати като изпълнители по програмите на Националния осигурителен институт (НОИ) за профилактика и рехабилитация.Това заяви в интервю Цветина Иванова, изпълнителен директор на BUBSPA на проведената в Пампорово Пета национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“.
Медикъл СПА центровете да бъдат допуснати като изпълнители по програмите на НОИ за профилактика и рехабилитация, предлагат от BUBSPA
Ще използваме всички законови инструменти, за да защитим публичния интерес и
Медикъл СПА центровете, които са сертифицирани според наредба на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването, изпълняват същите дейности, както тези в специализираните болници за рехабилитация, коментира Иванова. Регистрираните СПА центрове имат и същите медицински специалисти по физикална медицина и рехабилитация. Българите трябва да имат право на избор дали да отидат в специализирана болница, за да се извърши възстановяване и рехабилитация, или в медикъл СПА център в хотел срещу допълнително заплащане, обяснява Цветина Иванова. Тя уточнява, че Съюзът ще продължи да отстоява това свое предложение, което е внесено в държавните институции преди години.
Според директора на BUBSPA е необходимо да се обсъди и вариантът за детски програми, като се използва опитът от миналото с детските лагери, реализирани именно в климатолечебните курорти. Целта е да се ограничат вредните последици на новото екранно време, заради което децата страдат от затлъстяване и зависимости от електронните устройства, допълни Иванова.
Декларация за мерки за преодоляване на предизвикателствата пред климатолечебните курорти бе приета на конференция за здравния туризъм в Пампорово
Утвърждаване на климатолечебните курорти като приоритетен сегмент на здравния туризъм в България е основен акцент в декларация, приета на проведената в Пампорово Пета национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“. В документа се декларират намерения и планове да се работи за насърчаване на устойчивото управление на природните ресурси и опазване на околната среда като ключов фактор за развитието на климатолечението. Декларацията е от името на кмета на Чепеларе Боран Хаджиев, Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) и „Пампорово“ АД. История
В заключителния документ от форума се подчертава важността и значението на климатолечебните курорти за общественото здраве, устойчивото развитие на регионите и националната икономика. В този контекст организаторите на научната конференция се ангажират за популяризиране на България като конкурентоспособна дестинация за климатолечение на международния пазар. В декларацията се изразява обща воля за координирани действия и дългосрочно партньорство в подкрепа на развитието на климатолечебните курорти в България.
Утвърждаването на климатолечебните курорти като приоритетен сегмент на здравния туризъм в България е сред основните акценти в декларация, приета по време на Петата национална конференция за здравен туризъм на тема „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, проведена в курортен комплекс Пампорово.
Документът е изготвен от името на кмета на Община Чепеларе Боран Хаджиев, Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) и „Пампорово“ АД
Климатолечебните курорти като фактор за общественото здраве и икономиката
В приетата декларация се подчертава значението на климатолечебните курорти за общественото здраве, устойчивото развитие на регионите и националната икономика.
Участниците във форума се обединяват около необходимостта от активни действия за развитие на този специализиран сегмент от туристическата индустрия, който съчетава природни ресурси, здравни услуги и устойчив туризъм.
Акцент върху устойчивото развитие и опазването на природата
Сред основните цели, заложени в документа, е насърчаването на устойчивото управление на природните ресурси и опазването на околната среда като ключов фактор за развитието на климатолечението.
Според участниците във форума природните дадености са основният капитал на климатолечебните дестинации и тяхното съхраняване е от решаващо значение за бъдещото развитие на сектора.
Подобряване на нормативната рамка и инвестиционната среда
В декларацията се посочва необходимостта от подобряване на нормативната рамка и създаването на стимули за инвестиции в климатолечебни дестинации.
Целта е да се създадат по-добри условия за развитие на туристическа и здравна инфраструктура, както и за привличане на нови инвеститори в сектора.
Инвестиции в човешкия капитал
Организаторите на конференцията заявяват готовност да подкрепят развитието на човешкия капитал чрез по-тясно сътрудничество между бизнеса, образователните институции и местната власт.
Според тях квалифицираните кадри са сред най-важните предпоставки за устойчивото развитие на климатолечебните курорти.
Популяризиране на България като климатолечебна дестинация.
Друг основен приоритет е популяризирането на България като конкурентоспособна международна дестинация за климатолечение.
Според участниците страната разполага със значителен потенциал благодарение на разнообразните си природни ресурси, благоприятния климат и традициите в здравния и балнеоложкия туризъм.
Насърчаване на иновациите и дигитализацията
В декларацията се акцентира и върху необходимостта от внедряване на иновации, дигитални решения и добри управленски практики в климатолечебните курорти.
Това включва модерни технологии за управление на туристическите услуги, маркетинг и обслужване на посетителите.
По-добра инфраструктура и достъпност
Сред поставените цели е и подобряването на инфраструктурата и достъпността до климатолечебните райони.
Участниците във форума смятат, че добрата транспортна свързаност и модерната инфраструктура са ключови за привличането на повече туристи и пациенти.
Пълният текст на декларациятa
ДЕКЛАРАЦИЯ за мерки за преодоляване на предизвикателствата пред климатолечебните курорти
Днес, 19 юни 2026 г., в к.к. Пампорово, в рамките на Петата национална конференция за здравен туризъм на тема „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, ние, долуподписаните:
Кметът на Община Чепеларе;
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA);
„Пампорово“ АД;
водени от разбирането за значението на климатолечебните курорти за общественото здраве, устойчивото развитие на регионите и националната икономика,
ДЕКЛАРИРАМЕ:
1. Утвърждаване на климатолечебните курорти
Да работим съвместно за утвърждаване на климатолечебните курорти като приоритетен сегмент на здравния туризъм в България.
2. Устойчиво управление на природните ресурси
Да насърчаваме устойчивото управление на природните ресурси и опазването на околната среда като ключов фактор за развитието на климатолечението.
3. Подобряване на нормативната рамка
Да съдействаме за подобряване на нормативната рамка и създаване на стимули за инвестиции в климатолечебни дестинации.
4. Развитие на човешкия капитал
Да подкрепяме развитието на човешкия капитал чрез партньорство между бизнеса, образователните институции и местната власт.
5. Международно популяризиране
Да популяризираме България като конкурентоспособна дестинация за климатолечение на международния пазар.
6. Иновации и дигитални решения
Да насърчаваме въвеждането на иновации, дигитални решения и добри практики в управлението на климатолечебните курорти.
7. Подобряване на инфраструктурата
Да работим за подобряване на инфраструктурата и достъпността до климатолечебните райони.
Настоящата декларация изразява нашата обща воля за координирани действия и дългосрочно партньорство в подкрепа на развитието на климатолечебните курорти в България.
С приемането на декларацията участниците в Петата национална конференция за здравен туризъм в Пампорово заявиха готовност за общи действия в подкрепа на климатолечебните курорти. Документът очертава конкретни направления за развитие на сектора чрез инвестиции, устойчиво управление на природните ресурси, подобряване на инфраструктурата и по-силно международно позициониране на България като дестинация за здравен туризъм.
Подкрепата за климатолечебните курорти е инвестиция в плановете за разгръщане на устойчив целогодишен туризъм в България. Това бе водещата тема, обсъдена на Петата национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, която се проведе на 19 и 20 юни в Пампорово. Конференцията събра представители на държавната и местна власт, туристическия бизнес, експерти в областта на климатолечението, представители на университети, подготвящи кадри в туризма. Форумът се организира от Община Чепеларе в партньорство с Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) и „Пампорово“ АД.
Идеята на правителството е да развива България като място за туризъм в четири сезона, посочи министърът на туризма Илин Димитров при откриването на форума.
Пампорово и Чепеларе имат богат потенциал за развитие на климатолечение, основавайки се климатичните дадености, посочиха участници в дискусията. Пампорово разполага с всички предпоставки да се развива като целогодишна дестинация за здравен туризъм, каза областният управител на Смолян Георги Пепеланов. Кметът на Чепеларе Боран Хаджиев уточни, че Родопите са единствената планина в България и една от 12-те в Европа, включени в списъка на местата с лечебен въздух. Списъкът е създаден от японски лекар от университетска болница в Токио, създал световна карта на лечебните места. Така България и Родопите са на световната карта.
Пампорово работи за утвърждаването си като целогодишна дестинация за здравен туризъм, основан на природните дадености на Родопите, каза членът на Съвета на директорите на „Пампорово“ АД София Цанкова. Според изпълнителния директор на дружеството Стефан Присадов, курортът е в пълна готовност да посрещне туристите, а съоръженията вече работят. Министър Илин Димитров присъства на официалното откриване на летния сезон в Адвенчър парк „Язовира“ в Пампорово.
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) вече 20 години работи за това превенцията да стане част от държавната политика, а днес тази мисия намира
